Български фолклор
Списание за фолклористика, етнология, антропология и изкуства


Издание на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей
при Българската академия на науките

English

2025 / 4 – Съставители: Ангелина Илиева, Ива Станоева

В броя са включени статии, изследващи различни проблеми в областта на традиционните и съвременните изкуства и на културните политики: анализ и изследователски рефлексии върху представените на Националния събор на народното творчество „Копривщица 2025“ музикални и танцови практики; изследване на изобразяването на танцовия фолклор в българското църковно и светско изкуство с фокус върху облеклото; втора част на студия върху схващането на графитите и уличното изкуство като особен вид културно наследство; представяне и анализ на временната изложба „Разкази от окопите. Българският Тренч арт“ на Регионалния исторически музей – Русе и на съпътстващата я анкета; втора част на правноантропологично изследване на политиките на именуване и преименуване в български контекст с внимание към особените случаи на „обратно преименуване“ от най-ново време.

2026 / 1 – 3D цифровизация на танцово културно наследство (на английски език). Съставители: Ивайло Първанов, Веселка Тончева

Тематичната книжка е посветена на изследването и съхраняването на българското традиционно танцуване чрез иновативен метод за създаване на първия в света набор от семантично обогатени пространствено-времеви данни с висока стойност за традиционни културни практики, регистрирани чрез комерсиални системи за инерционно улавяне на движението. Авторите в броя са специалисти в различни области на знанието: информационните и комуникационните технологии, хуманитарните науки и медицината. Текстовете засягат въпроси като: техническите характеристики на инерционните системи за улавяне на движение като фактор в процеса на цифровизация през погледа на ИКТ-специалистите; медицинско наблюдение върху сърдечната честотна променливост/вариабилност и танцовата двигателна синхронност преди, по време на и след танца; подходите за архивиране на цифрови данни за културно наследство в европейски контекст; хуманитарната перспектива за съхраняване, анализ и изследване на движението, която сензорите позволяват, т.е. новата рамка на развитие на етнохореологията и етномузикологията, благодарение на технологиите.