2024 / 3 – Погледи и посоки. Съставители: Валентина Ганева-Райчева, Валентин Воскресенски

Броят обединява проучвания на докторанти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Статиите представят оригинални научни разработки в различни тематични области – етномузикология, етнохореология, социолингвистика, миграционни процеси, религиозни вярвания и представи, духовни учения и съвременни терапевтични практики.
В книжката са представени нови прочити на процесите на трансформация и обществено влияние на музиката на косовските албанци след 90-те години на XX век. Проследени са тенденциите за европеизация, архаизация, фолклоризация и промяна на лексикалния състав на българския книжовен език на страниците на „Цариградски вестник“ (1848–1862). Продължава анализът на песения мотив „Девойка спасява Малта“ с акцент върху времето на възникване и фолклорната традиция, която го поражда в балкански контекст. Разгледани са образи и представи за менструацията в библейски текстове и сюжети, техните интерпретации от духовни лица и установени обществени норми. Представени са различни свидетелства за фолклорно танцуване от Сборника за народни умотворения, наука и книжнина (I–XXI том) като основа за бъдещото развитие на етнохореологията. Включени са резултати от теренно проучване на италианците в България, разгледани са техните социални профили, интеркултурна комуникация, както и условията и проблемите при установяването им в приемната страна. Изследвано е разпространението в България на родовата терапия родонавтика, съчетаваща елементи от традиционна обредност, семейни констелации, почит към предците и различни обредни действия и практики.
Книжката е с интердисциплинарен характер и ще представлява интерес за читатели, които се интересуват от различни проблеми на традиционната и съвременната култура, както и от културните взаимодействия в исторически и съвременен план в България и извън нейните предели.

2024 / 4 – От терена до теорията. Съставители: Анна Щърбанова, Ивайло Първанов

Броят е посветен на 90-годишнината от рождението на проф. д.изк. Анна Илиева и отразява тематиката на провелата се през м. октомври 2023 г. Национална научна кръгла маса „От терена до теорията – съвременни научни парадигми в българската етнохореология“.
Статиите изглеждат разнородни по своя характер, но представят оригинални авторски прочити на различни аспекти от широко отвореното ветрило на научните търсения на проф. Илиева. Разгледан е въпросът за документирането на традиционните хорà и игри чрез танцописна система, с фокус върху създадената от Райна Кацарова и доразвита от Анна Илиева кинестенография. Представени са теренни наблюдения и аналитични размисли върху танцовата лексика в традицията и съвременните ѝ интерпретации, основани на теоретичното наследство на изследователката. Изтъкнат е етномузиколожкият принос в научноизследователската работа на проф. Илиева с фокус върху студиите „Музикално-фолклорни проучвания в Свогенско“ (1964 г.) и „Български народни танци и тяхната   музика“ (1971 г.). Въз основа на архивна теренна документация от експедиция на Райна Кацарова в Украйна и Молдова (1958 г.) се откроява същественият ѝ принос в разкриването на съдържанието и функциите на танцовия фолклор сред бесарабските българи. Като значима религиозна практика в календарната и семейната обредност на българи мюсюлмани от гр. Мадан, израз на локална идентичност, е представен и анализиран ритуалът Мевлид. Във връзка с проблематиката, свързана с фолклор и съвременност, тематичното разнообразие се допълва с проследяването на житейския и творчески път на композитора, кавалджия и диригент Живко Желев.