Български фолклор
Списание за фолклористика, етнология, антропология и изкуства


Издание на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей
при Българската академия на науките

English

2023 / 3 – (Не)Възможните идентичности. Съставител: Бехрин Шопова

Тематичният брой включва статии, които представят различните употреби на идентичността в съвремието. Широкият кръг от тематични полета е постигнат чрез интердисциплинарен подход и фокус върху многоизмерните проявления на (само)идентификация, характерни за глобализационните процеси, протичащи на всички нива в съвременния свят.
Възможна ли е реконструкция на националните идентичности; до колко проявата на нови перспективи за самоопределяне са приемливи или неприемливи; какво е значението им за развитието на обществото; как различните модалности на идентичността влияят върху поляризацията и противопоставянето в обществените нагласи; какви са механизмите на запазване и предаване при различните идентичности (етническа, културна, религиозна, териториална, национална, групова/общностна и др.); какви са връзките и отношенията между националната и европейската идентичност и как представата за родината влияе върху миграционните нагласи сред младото поколение и сред завърналите се в България… Това са част от въпросите, на които са посветени статиите в броя.

2023 / 4 – Фолклористика и етнология в Грузия. Съставители: Йордан Люцканов, Нино Абакелия

Познаването и изследването на културите в Черноморския регион и Кавказ дава възможност за нов поглед и по-задълбочено разбиране на традиционната култура, фолклора и съвременните процеси в масовата култура у нас и на Балканите. Този брой е стъпка в тази посока като предлага на читателя подбор от статии на грузински учени, представящи различни аспекти от тематиката, разработвана в грузинската етнология и фолклористика.
В някои от статиите се отделя повече място на традиционното и на предпоставките за неговото формиране: особеностите на облеклото в миналото с неговата регионална вариативност и полова диференциация, влиянието на църковната музика върху формирането на грузинската полифония.
Друга група статии се спират на съществени елементи от традиционната обредност и фолклор, проследявайки и измененията, настъпващи в съвременните условия: детериториализацията и хибридизацията на свещени места, посветени на св. Георги под въздействие на новите политически процеси; еволюцията на разкази за персонажи от народната демонология. В друго изследване се проследява как разнопосочните обществени процеси, свързани с политическите промени и търсенето на нова идентичност в Източна Грузия, водят до опити за дефиниране на религиозността в нови форми.

2024 / 1 – Българските градинари в Унгария – миграции и интеркултурни контакти. Съставител: Николай Вуков

Тематичната книжка има за цел да представи недостатъчно проучени аспекти на миграциите и интеркултурните контакти между Унгария и България със специално внимание към ролята на българските градинари от края на XIX в. в преноса на културни модели между двете държави. Книжката включва статии от български и унгарски антрополози и историци, изследващи както въздействието, което българските имигрантски групи са оказали върху социалния и културен живот в Унгария, така и влиянието, което културните практики, пренесени обратно от Унгария в България, са имали върху българското общество в края на XIX и началото на ХХ в. Въз основа на нови проучвания и материали в книжката ще бъдат представени статии за българските градинари в Южна Унгария, техните културните взаимодействия с унгарското общество, влиянието на българските градинари върху земеделските движения в Унгария в началото на ХХ в., българското училище в Будапеща и ролята му в поддържане на културно наследство, съвременни проявления в културната памет за българските градинари в Унгария. Книжката е с широк тематичен и интердисциплинарен диапазон и ще представлява интерес за широк кръг читатели, интересуващи се от културните контакти и взаимните влияния между Унгария и България от края на XIX в. до днес.