Български фолклор
Списание за фолклористика, етнология, антропология и изкуства


Издание на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей
при Българската академия на науките

English

2022 / 2 – Сръбска фолклористика. Съставители: Веселка Тончева, Смиляна Джорджевич Белич

Тематичният брой включва съвременни фоклористични изследвания на изявени учени от Република Сърбия, принадлежащи към различни поколения и работещи в различни сфери на фолклористичното познание – преподаватели в Университета в Белград, както и изследователи от различни институти на Сръбската академия на науките и изкуствата – Институт за литература и изкуства, Етнографски институт, Балканоложки институт, Музиколожки институт.
Представена е „класическата“ за сръбския фолклор тема за епоса и епическата словесна традиция, с фокус върху образа на юнака, сюжетите и поетиката в процеса на моделиране на епическото мислене. Епосът е обект на изследователски интерес и от гледна точка на етномузикологията, а именно епическото пеене в съпровод на гусла като синкретично изкуство, представено не само в неговите по-старинни форми, но и в съвременното му състояние и жизненост, а също и като важен дял от нематериалното културно наследство на Сърбия, признато от ЮНЕСКО.
Обект на изследователски интерес е също концептуализацията на света и времето чрез интерпретации на прогнозите за времето в традиционен и съвременен контекст. Фолклорната култура на сънуването е изследвана върху примери на пророчески сънища и техния анализ. Отношението между сръбското устно и писмено творчество се разглежда през призмата на „народната“ история за управленската и съдебна практика на княз Милош Обренович. Стратегиите за вторична текстуализация се прилагат към теренни материали с предания от Архива на Сръбската академия на науките и изкуствата, документирани в края на XIX, началото на XX в. (до 1914 г.). В броя присъства и текст, засягащ съвременна проблематика, като фолклорът в мемоари и дневници, в които присъстват политически вицове и други словесни жанрове на теми, насочени против режима по време на социализма.

2022 / 3 – Фолклористика и етнология в Грузия. Съставител: Йордан Люцканов

Познаването и изследването на културите в Черноморския регион и Кавказ дава възможност за нов поглед и по-задълбочено разбиране на традиционната култура, фолклора и съвременните процеси в масовата култура у нас и на Балканите. Този брой е стъпка в тази посока като предлага на читателя подбор от статии на грузински учени, представящи различни аспекти от тематиката, разработвана в грузинската етнология и фолклористика.
В някои от статиите се отделя повече място на традиционното и на предпоставките за неговото формиране: особеностите на облеклото в миналото с неговата регионална вариативност и полова диференциация, влиянието на църковната музика върху формирането на грузинската полифония.
Друга група статии се спират на съществени елементи от традиционната обредност и фолклор, проследявайки и измененията, настъпващи в съвременните условия: детериториализацията и хибридизацията на свещени места, посветени на св. Георги под въздействие на новите политически процеси; еволюцията на разкази за персонажи от народната демонология. В друго изследване се проследява как разнопосочните обществени процеси, свързани с политическите промени и търсенето на нова идентичност в Източна Грузия, водят до опити за дефиниране на религиозността в нови форми.