Български фолклор
Списание за фолклористика, етнология, антропология и изкуства


Издание на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей
при Българската академия на науките

English

2022 / 1 – Гражданският празничен календар. Съставител: Григор Хар. Григоров

Модерните общности изобретяват свои граждански празници, отбелязвани с официални чествания, церемонии и съпътстващи културни и спортни прояви. В тяхната съвкупност те оформят един специфичен граждански празничен календар, който рядко привлича изследователски интерес. Настоящият брой има амбицията да запълни тази празнина, като анализира въз основата на частни случаи някои от ключовите проблеми в това изследователско поле. Сред тях са структурата на гражданския празничен календар като цяло (напр. календарите на руската бяла емиграция у нас и на българската държава след Освобождението) или особеното съдържание на отделни празници (Гергьовден, социалистическият празник). Особено внимание заслужават и възпоменателните юбилейни чествания, хвърлящи смислов мост към далечни исторически периоди – по този повод ще бъдат анализирани честванията на 1000-годишнината от смъртта на св. Методий през 1885 г. и на 1000-годишнината от Симеоновия златен век през 1929 г. Като ключови изследователски възли се очертават проблемите за паметта и възпоменаването, за празника и честването, за въплъщаването в календара на държавни и местни културни политики.

2022 / 2 – Сръбска фолклористика. Съставители: Веселка Тончева, Смиляна Джорджевич Белич

Тематичният брой включва съвременни фоклористични изследвания на изявени учени от Република Сърбия, принадлежащи към различни поколения и работещи в различни сфери на фолклористичното познание – преподаватели в Университета в Белград, както и изследователи от различни институти на Сръбската академия на науките и изкуствата – Етнографски институт, Институт за литература и изкуства, Балканоложки институт, Музиколожки институт.
Представена е „класическата“ за сръбския фолклор тема за епоса и епическата словесна традиция, с фокус върху образа на юнака, сюжетите и поетиката в процеса на моделиране на епическото мислене. Епосът е обект на изследователски интерес и от гледна точка на етномузикологията, а именно епическото пеене в съпровод на гусла като синкретично изкуство, представено не само в неговите по-старинни форми, но и в съвременното му състояние и жизненост.
Обект на изследователски интерес е също концептуализацията на света и времето в системата на митологичното мислене и по-конкретно символиката и символичните аспекти на змията в сръбския фолклор. Отношението между сръбското устно и писмено творчество се разглежда през призмата на „народната“ история за сръбските въстания от XIX в. и особено Първото сръбско въстание от 1804 г. Традиционната и съвременна култура на някои етнокултурни общности от Сърбия се интерпретират от гледна точка на очертаване и анализиране на проблемната им идентичност. Стратегиите за вторична текстуализация се прилагат към теренни материали с предания от Архива на Сръбската академия на науките, документирани в края на XIX, началото на XX в. (до 1914 г.). В броя присъстват и текстове, засягащи съвременна проблематика, като фолклорът в мемоари и дневници, в които присъстват политически вицове и други словесни жанрове на теми, насочени против режима по време на социализма.

2022 / 3 – Фолклористика и етнология в Грузия. Съставител: Йордан Люцканов

Познаването и изследването на културите в Черноморския регион и Кавказ дава възможност за нов поглед и по-задълбочено разбиране на традиционната култура, фолклора и съвременните процеси в масовата култура у нас и на Балканите. Този брой е стъпка в тази посока като предлага на читателя подбор от статии на грузински учени, представящи различни аспекти от тематиката, разработвана в грузинската етнология и фолклористика.
В някои от статиите се отделя повече място на традиционното и на предпоставките за неговото формиране: особеностите на облеклото в миналото с неговата регионална вариативност и полова диференциация, влиянието на църковната музика върху формирането на грузинската полифония.
Друга група статии се спират на съществени елементи от традиционната обредност и фолклор, проследявайки и измененията, настъпващи в съвременните условия: детериториализацията и хибридизацията на свещени места, посветени на св. Георги под въздействие на новите политически процеси; еволюцията на разкази за персонажи от народната демонология. В друго изследване се проследява как разнопосочните обществени процеси, свързани с политическите промени и търсенето на нова идентичност в Източна Грузия, водят до опити за дефиниране на религиозността в нови форми.