2023 / 1 – Фолклористика и етнология в Грузия. Съставители: Йордан Люцканов, Нино Абакелия

Познаването и изследването на културите в Черноморския регион и Кавказ дава възможност за нов поглед и по-задълбочено разбиране на традиционната култура, фолклора и съвременните процеси в масовата култура у нас и на Балканите. Този брой е стъпка в тази посока като предлага на читателя подбор от статии на грузински учени, представящи различни аспекти от тематиката, разработвана в грузинската етнология и фолклористика.
В някои от статиите се отделя повече място на традиционното и на предпоставките за неговото формиране: особеностите на облеклото в миналото с неговата регионална вариативност и полова диференциация, влиянието на църковната музика върху формирането на грузинската полифония.
Друга група статии се спират на съществени елементи от традиционната обредност и фолклор, проследявайки и измененията, настъпващи в съвременните условия: детериториализацията и хибридизацията на свещени места, посветени на св. Георги под въздействие на новите политически процеси; еволюцията на разкази за персонажи от народната демонология. В друго изследване се проследява как разнопосочните обществени процеси, свързани с политическите промени и търсенето на нова идентичност в Източна Грузия, водят до опити за дефиниране на религиозността в нови форми.

2023 / 2 – Фолклор и медийни интерпретации (Българо-чешки паралели). Съставители: Владимир Пенчев, Ярослав Отченашек

Броят е насочен към анализ на някои аспекти на съвременната популярна култура в България и Чехия предимно от позициите на фолклористиката, етномузикологията и визуалната антропология. Основният изследователски интерес се съсредоточава върху целенасоченото издирване и последваща професионална интерпретация на реклами (в печата, радиото, телевизията, интернет), филми, телевизионни предавания и др. в съвременната медийна и културна среда посредством инструментариума на споменатите научни дисциплини. Проучванията са реализирани в два различни културни контекста – в средноевропейска Чехия и в балканска България, и се стремят да отговорят на два основни въпроса – първо, доколко, как и с каква интензивност традиционните прояви на фолклорната словесност и музика (приказки, легенди, пословици, анекдоти, песни и др.) се използват от медийната и популярната култура в двете страни, и второ, дали географските и културните различия се взимат по някакъв начин предвид при избора на фолклорни източници, при използването им и при въздействието им върху зрителската, слушателската и читателската аудитория.

2023 / 3 – (Не)Възможните идентичности. Съставител: Бехрин Шопова

Тематичният брой включва статии, които представят различните употреби на идентичността в съвремието. Широкият кръг от тематични полета е постигнат чрез интердисциплинарен подход и фокус върху многоизмерните проявления на (само)идентификация, характерни за глобализационните процеси, протичащи на всички нива в съвременния свят.
Възможна ли е реконструкция на националните идентичности; до колко проявата на нови перспективи за самоопределяне са приемливи или неприемливи; какво е значението им за развитието на обществото; как различните модалности на идентичността влияят върху поляризацията и противопоставянето в обществените нагласи; какви са механизмите на запазване и предаване при различните идентичности (етническа, културна, религиозна, териториална, национална, групова/общностна и др.); какви са връзките и отношенията между националната и европейската идентичност и как представата за родината влияе върху миграционните нагласи сред младото поколение и сред завърналите се в България… Това са част от въпросите, на които са посветени статиите в броя.