2024 / 1 – Българските градинари в Унгария – миграции и интеркултурни контакти. Съставител: Николай Вуков

Тематичната книжка има за цел да представи недостатъчно проучени аспекти на миграциите и интеркултурните контакти между Унгария и България със специално внимание към ролята на българските градинари от края на XIX в. в преноса на културни модели между двете държави. Книжката включва статии от български и унгарски антрополози и историци, изследващи както въздействието, което българските имигрантски групи са оказали върху социалния и културен живот в Унгария, така и влиянието, което културните практики, пренесени обратно от Унгария в България, са имали върху българското общество в края на XIX и началото на ХХ в. Въз основа на нови проучвания и материали в книжката ще бъдат представени статии за българските градинари в Южна Унгария, техните културните взаимодействия с унгарското общество, влиянието на българските градинари върху земеделските движения в Унгария в началото на ХХ в., българското училище в Будапеща и ролята му в поддържане на културно наследство, съвременни проявления в културната памет за българските градинари в Унгария. Книжката е с широк тематичен и интердисциплинарен диапазон и ще представлява интерес за широк кръг читатели, интересуващи се от културните контакти и взаимните влияния между Унгария и България от края на XIX в. до днес.

2024 / 2

Статиите в броя са посветени на различни практики и форми от всекидневието и празничността в традиционната и съвременната култура. Проследяват се проявите и символиката в българската литературна и фолклорна среда на сюжетния тип за девойка, чиито ръце са отсечени и отново възстановени по чудесен начин, и се застъпва становището, че той възниква като елемент от архаични инициационни изпитания. Обект на внимание е мотивът от българските народни песни „Девойка спасява Малта“, като са представени проучванията и становищата върху него. Въз основа на теренни проучвания в България и Унгария се проследяват процесите на оценностяване на гурбетчийското градинарство като локално наследство в две големи „градинарски села“. Разгледан е въпросът за изграждането на представите за природата в уеб пространството (уеб 2.0) в контекста на новите модели за опазване на природата, поставящи на преден план съжителството между нея и човека. Анализирани са различни аспекти и подходи за изследване на понятието за родина в контекста на съвременните миграционни движения, като са показани създаваните връзки и образи на родината според изказвания на завърнали се българи. Представени са дейностите на жителите от една българска община, свързани със социализиране на недвижимото религиозно наследство с местно значение и визията им за превръщането му в туристически продукт и как това се отразява на регионалната им идентичност.

2024 / 3 – Погледи и посоки. Съставители: Валентина Ганева-Райчева, Валентин Воскресенски

Броят обединява проучвания на докторанти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Статиите представят оригинални научни разработки в различни тематични области – етномузикология, етнохореология, социолингвистика, миграционни процеси, религиозни вярвания и представи, духовни учения и съвременни терапевтични практики.
В книжката са представени нови прочити на процесите на трансформация и обществено влияние на музиката на косовските албанци след 90-те години на XX век. Проследени са тенденциите за европеизация, архаизация, фолклоризация и промяна на лексикалния състав на българския книжовен език на страниците на „Цариградски вестник“ (1848–1862). Продължава анализът на песения мотив „Девойка спасява Малта“ с акцент върху времето на възникване и фолклорната традиция, която го поражда в балкански контекст. Разгледани са образи и представи за менструацията в библейски текстове и сюжети, техните интерпретации от духовни лица и установени обществени норми. Представени са различни свидетелства за фолклорно танцуване от Сборника за народни умотворения, наука и книжнина (I–XXI том) като основа за бъдещото развитие на етнохореологията. Включени са резултати от теренно проучване на италианците в България, разгледани са техните социални профили, интеркултурна комуникация, както и условията и проблемите при установяването им в приемната страна. Изследвано е разпространението в България на родовата терапия родонавтика, съчетаваща елементи от традиционна обредност, семейни констелации, почит към предците и различни обредни действия и практики.
Книжката е с интердисциплинарен характер и ще представлява интерес за читатели, които се интересуват от различни проблеми на традиционната и съвременната култура, както и от културните взаимодействия в исторически и съвременен план в България и извън нейните предели.