Български фолклор
Списание за фолклористика, етнология, антропология и изкуства


Издание на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей
при Българската академия на науките

English

2021 / 4, Антропология на сетивното. Съставител: Ирена Бокова

Сетивната антропология е относително ново научно направление, което акцентира върху възприемането на света с разнообразието от сетива и върху творческото конструиране съответно чрез визуални, словесни и звукови образи, чрез усещане при допир и аромати. Част от статиите разглеждат възможностите на сетивната антропология за по-задълбочено опознаване на културните наследства при теренна работа, както и използването на сензорно етнографския подход в градски изследвания с фокус върху върху мултисензорни аспекти на комуникацията между хора със затруднения и институции. Макар и не пряко заявени, с въпросите на сетивната антропология кореспондират с творческите процеси на модния дизайн и връзката му с културното наследство като източник на идеи и вдъхновение, на което е посветен един от текстовете.
Извън темата броят съдържа статии на различни теми от традиционната и съвременна култура: начините на интерпретиране и опазване на архитектурното наследство в зависимост от националните процеси в Югоизточна Европа, разгледани в исторически план; творческите концепции и продукция на създаденото и работещо през 90-те години на XX век експериментално студио „Фолк арт“; представите за владетеля и неговото тяло според езическите възгледи на българите в епохата преди приемането на християнството.

2022 / 1, Гражданският празничен календар. Съставител: Григор Хар. Григоров

Модерните общности изобретяват свои граждански празници, отбелязвани с официални чествания, церемонии и съпътстващи културни и спортни прояви. В тяхната съвкупност те оформят един специфичен граждански празничен календар, който рядко привлича изследователски интерес. Настоящият брой има амбицията да запълни тази празнина, като анализира въз основата на частни случаи някои от ключовите проблеми в това изследователско поле. Сред тях са структурата на гражданския празничен календар като цяло (напр. календарите на руската бяла емиграция у нас и на българската държава след Освобождението) или особеното съдържание на отделни празници (Гергьовден, социалистическият празник). Особено внимание заслужават и възпоменателните юбилейни чествания, хвърлящи смислов мост към далечни исторически периоди – по този повод ще бъдат анализирани честванията на 1000-годишнината от смъртта на св. Методий през 1885 г. и на 1000-годишнината от Симеоновия златен век през 1929 г. Като ключови изследователски възли се очертават проблемите за паметта и възпоменаването, за празника и честването, за въплъщаването в календара на държавни и местни културни политики.